Intervista al regista Jivko Konstantinov, Premio speciale Earth Day. Интервю с режисьора Живко Константинов

35

Intervista al regista Jivko Konstantinov, Premio speciale Earth Day Festival del Cinema di Cefalù. Accede direttamente alla finale.
Интервю с режисьора Живко Константинов, специална награда за Деня на Земята на кинофестивала в Чефалу
Jivko Konstantinov è nato nella capitale marittima della Bulgaria, nel mese più corto dell’anno. Ha ricevuto la sua istruzione superiore presso l’Università di Sofia – Bachelor of Philosophy, Master in Psicologia organizzativa e Master in giornalismo. Ha trascorso 11 anni alla televisione nazionale bulgara Nova TV come reporter, presentatore e autore di dozzine di documentari.
Живко Константинов Роден е в морската столица на България, в най-краткия месец от годината. Получава висше образование в Софийския университет – бакалавър по философия, магистър по организационна психология и магистър по журналистика. Прекарва 11 години в Българската национална телевизия Нова телевизия като репортер, водещ и автор на десетки документални филми.
Kак възникна идеята за този филм?
Този филм е вдъхновен от опазването на ледения континент, а тази година чрез изкуството се опитахме да покажем колко величествена е майката природа и как трябва да я опазим на всяка цена. Реших да направя филма, за да може повече хора да видят дейностите на българските учени в лицето на ръководителя на Българския антарктически институт професор Христо Пимпирев. Антарктика е най-малко изследваният континент, а крие толкова много тайни, които са ключови за оцеляването на човечеството. Ето защо реших да направя филма, да покажа на света какво се случва там!

Come è nata l’idea di questo film?

Questo film è ispirato alla protezione del continente glaciale e quest’anno attraverso l’arte abbiamo cercato di mostrare quanto sia maestosa Madre Natura e come dovremmo proteggerla a tutti i costi. Ho deciso di realizzare il film in modo che più persone potessero vedere le attività degli scienziati bulgari nella persona del capo dell’Istituto bulgaro per l’Antartide, il professor Hristo Pimpirev. L’Antartide è il continente meno esplorato e nasconde così tanti segreti che sono fondamentali per la sopravvivenza dell’umanità. Ecco perché ho deciso di fare il film, per mostrare al mondo cosa sta succedendo lì!
А срещата с двамата музиканти?
За първи път български музиканти отиват на най-студеното, ветровито и опасно място на планетата. Теодосий Спасов е световноизвестен музикант, признат от ЮНЕСКО. Нямаше как да не замина с него и китариста му, за да направя достояние на целия свят тяхното пътуване и най-интересното – за първи път музиканти имаха изцяло животинска публика в лицето на пингвини, тюлени, морски слонове, птици и китове. Мисля, че подобно нещо не е правено в света! Да чуеш кавал и китара сред ледедниците на Антарктика е уникално усещане и се радвам, че моята камера запечата тези моменти, за да ги покаже на публиката! Чрез културата и изкуството на ледения континент се опитваме да покажем на света колко важно е опазването на Антарктика.

E l’incontro con i due musicisti?

Per la prima volta i musicisti bulgari si recano nel luogo più freddo, ventoso e pericoloso del pianeta. Teodosii Spasov è un musicista di fama mondiale riconosciuto dall’UNESCO. Non ho potuto fare a meno di andare con lui e il suo chitarrista per rendere il mondo intero consapevole del loro viaggio e, cosa più interessante, per la prima volta i musicisti hanno avuto un pubblico completamente animale sotto forma di pinguini, foche, elefanti marini, uccelli e balene. Non credo che sia stato fatto niente di simile nel mondo! Ascoltare un flauto e una chitarra tra i ghiacciai dell’Antartide è una sensazione unica e sono contento che la mia macchina fotografica abbia catturato questi momenti per mostrarli al pubblico! Attraverso la cultura e l’arte del continente glaciale, cerchiamo di mostrare al mondo quanto sia importante preservare l’Antartide.
Какво послание давате на зрителите?
Идеята е да се замислим за климатичните промени, на които ставаме свидетели всеки ден! А те са видими с просто око в Антарктика! Хладилникът на планетата ни е широко отворен. Леденият сейф на Земята се разтапя. Човечеството ще трябва да направи такъв компромис, който да запази естествения баланс на планетата. Не можем да спрем Земята и да слезем, защото поне засега тя е единственият ни вариант в Космоса! Целта е цялото човечество да се обедини в опазването на единствения ни дом! Величествени планини, ледници и уникални животни са застрашени, заради прекомерната алчност на човека. Разтопят ли се ледниците – горко ни и тежко, категорични са учени от целия свят! Планетата ни е изправена пред огромна опасност, а свидетелство за това са огромните катаклизми, с които тя ни предупреждава да спрем! Нека всеки от нас се замисли как лично може да помогне домът на човечеството да бъде запазен такъв, какъвто искаме да го виждаме!

Che messaggio dai al pubblico?

L’idea è pensare al cambiamento climatico a cui assistiamo ogni giorno! E sono visibili ad occhio nudo in Antartide! Il frigorifero sul nostro pianeta è spalancato. Il ghiaccio al sicuro sulla Terra si sta sciogliendo. L’umanità dovrà fare un compromesso che preserva l’equilibrio naturale del pianeta. Non possiamo fermare la Terra e scendere, perché almeno per ora è la nostra unica opzione nello spazio! L’obiettivo è che tutta l’umanità si unisca alla protezione della nostra unica casa! Montagne maestose, ghiacciai e animali unici sono in pericolo a causa dell’eccessiva avidità dell’uomo. Se i ghiacciai si sciolgono – guai a noi e duramente, gli scienziati di tutto il mondo sono categorici! Il nostro pianeta sta affrontando un grande pericolo, come dimostrano gli enormi cataclismi con cui ci avverte di fermarci! Lascia che ognuno di noi pensi a come possiamo aiutare personalmente a mantenere la casa dell’umanità come la vogliamo vedere!
Какви са трудностите за постигането му?
Да стигнеш до Антарктика не е никак лесна работа. По земя, въздух и вода се минават около 50 000 килоемтра в двете посоки. Пред портите на най-студеното място на планетата започват и опасностите и рисковете, които дебнат от всеки ъгъл. Преодоляваш ниските температури, силния вятър, огромните и бесни вълни. Изключително дълъг и изморителен път. Не всеки се наема да измине тези предизвикателства. Във филма аз съм сценарист, режисьор, оператор и журналист, който интервюира. Тоест нямам цял отбор от асиситенти, които да ми помагат и следят снимачния процес. Разчитах единствено на себе си. Научих се да снимам за кратко време. Да работя с микрофони. Да нося тежък статив през ледовете. Да се качвам на кораби и лодки, да акустирам на брега и всичко това с техниката в ръце, за да не се повреди с останалия багаж. При тези температури, влага и мокро време батериите свършват бързо, трябва да се връщаш до базата, за да ги зареждаш и отново да извървиш пътя до мястото, където си снимал. Много трудно, но не и невъзможна задача! Да снимаш в такива сурови условия е истинско предизвикателство! Филмът, който направих мисля, че заслужава всяко усилие, което направих, за да види бял свят и да достигне до публиката!

Quali sono state le difficoltà per realizzarlo?

Arrivare in Antartide non è un compito facile. Circa 50.000 chilometri di terra, aria e acqua passano in entrambe le direzioni. Alle porte del luogo più freddo del pianeta iniziano i pericoli ei rischi che si nascondono da ogni angolazione. Si superano le basse temperature, il vento forte, le onde enormi e furiose. Strada estremamente lunga e faticosa. Non tutti sono assunti per affrontare queste sfide. Nel film sono lo sceneggiatore, regista, cameraman e giornalista che intervista. Cioè, non ho un’intera squadra di assistenti che mi aiutino e monitorino il processo di ripresa. Ho fatto affidamento solo su me stesso. Ho imparato a organizzarmi in poco tempo. Per lavorare con i microfoni. Per trasportare un pesante treppiede attraverso il ghiaccio. Salire su navi e barche, sbarcare a riva e tutto questo con l’attrezzatura in mano, per non essere danneggiati dal resto dei bagagli. Con queste temperature, umidità e tempo piovoso, le batterie si scaricano rapidamente, devi tornare alla base per caricarle e camminare di nuovo fino al luogo in cui hai scattato. Compito molto difficile, ma non impossibile! Riprendere in condizioni così difficili è una vera sfida! Penso che il film che ho realizzato meriti ogni sforzo che ho fatto per vedere la luce del giorno e raggiungere il pubblico!